Поглезете ги със специалната селекциа на #zooplus, посветена на #ГарфилдФилмът тук: https://www.zooplus.bg/ , а може и да спечелите супер кинонаграда.🎁!
Почивни дни - забавления или приключения - какво избирате? А на най-мързеливият домашен котарак скоро ще му се наложи да напусне комфорта на дивана! #ГарфилдФилмът - от 24 май само в кината.
“Малцина умеят да бъдат старци”.- Франсоа дьо ЛарошфукоТой е вкиснат, огорчен и ядосан (най-вече на себе си). Годините са минали неусетно и на почти 90-годишна възраст, Ърл Стоун (Клинт Истууд) се оказва обречен на самота, с няколко долара в джоба, собственик на ръждясал пикап-ветеран. Дъщеря му го ненавижда искрено и откровено, бившата му съпруга не пропуска възможността да го ухапе и единственият член на семейството му, който се радва на присъствието му и не го наритва грубо е внучката му. Ърл Стоун е бивш цветопроизводител, чиито бизнес е смазан от конкуренцията в Интернет. Когато мексиканската мафия узнава, че той няма простъпки и полицейско досие като водач на МПС, предложението за “сътрудничество” с взаимна изгода идва логично. Така пенсионерът Стоун, ветеран от корейската война, става трафикант на наркотици. Радост за гангстерите и кошмар за специализираните полицейски инстанции, без особени усилия, той доставя в Чикаго все по-големи пратки. И всичко върви по мед и масло, докато вътрешен преврат в престъпната йерархия не променя мениджърския стил на работа и условията на трудовия договор. Десет години след “Гран Торино”, Клинт Истууд е отново на екрана, като заема и мястото зад камерата като режисьор. Междувременно, методично и ежегодно, той продължи да пълни киносалоните като продуцент и режисьор експлоатирайки изключително успешно патриотичните чувства на средностатическия американец. “Трафикантът” е вдъхновен от реални факти и разказва за реален персонаж - Лио Шарп, обявен официално за “най-възрастният наркотрафикант на планетата”. Клинт Истууд използва неговата история, за да отправи поглед към собствения си житейски път и умело преплита лични елементи с историята на прототипа, като дори ангажира собствената си дъщеря Алисън за ролята на дъщерята на Шарп - Айрис. Той не се срамува да се покаже в днешния си вид, който е далеч от мръсният инспектор Хари или Блонди - Пистолеросът без име. Нещо повече, той превръща напредналата си възраст (88 години!) в основно драматургично средство и ефикасно оръжие, което му позволява да “пробие екрана” с актьорското си присъствие.“Трафикантът” е почти философски разказ за Залеза. Залезът на една епоха, на един живот, и съвсем логично е просмукан с меланхолия, разочарование и носталгия. По различни поводи Ърл Стоун поглежда назад в битието си, за да направи равносметка (често пъти горчива) на решенията, които е взел и за безвъзвратно пропуснатите възможности да бъде с близките си. Той е безпомощен свидетел на света, който се разпада, а това го прави жалък, объркан и огорчен. Клинт Истууд не е чужд на известно морализаторство, нужно според него на съвременното младо поколение в епохата на мобилните телефони, които той ненавижда. Неговият персонаж е тъжен, дори трагичен, но и едновременно симпатичен в желанието си да залепи счупените чинии и трудната задача да го стори. Със своята елегична атмосфера и екранно послание, “Трафикантът” напомня до голяма степен забележителното сътрудничество между Дарън Аронофски и Мики Рурк в “Кечистът” (2008). “Трафикантът” е драматичен съспенс, следващ каноните на жанра, структурно построен с простота и лекота издаващи опит и владеене на елементите на киноезика. Клинт Истууд отдавна няма какво да доказва в киноиндустрията и очевидно е създал “последния си филм” заради удоволствието да разказва истории с послание за тези, които могат да четат между редовете. Задълбочен философски размисъл, лична изповед и откровение за преходните и непреходните стойности, той измества на заден план повърхностния въпрос за творческа “лебедова песен” или реквием на един голям творец. ... още »
След успеха на българската лента "Случаят Кюри" и най-вече заради положителната оценка на малките зрители, поредицата продължава със “Случаят Тèсла”, който е втори самостоятелен филмов проект от детска поредица. Главните роли във филма отново са поверени на чаровните: Зорница Иванова (Рая) и Мартин Паунов (Тони), а от от изключително важно значение за режисьора на филма Андрей Хадживасилев, е да се запази позитивният поглед към науката, като отличителен образователен сюжетен елемент. Основна роля в действието ще играят още взаимоотношенията между героите и техните първи любовни трепети или тъй нареченото “харесване” в тази възраст, както и грижата към природата. Оригиналният сценарий е на Виктория Иванова, а продуценти отново са Пламен Йорданов и Андрай Хадживасилев."В последната година българското детско кино най-сетне се съживи с няколко нови заглавия, надявам се това да е трайна тенденция, а не моментна мода. Затова нашият екип продължава да работи усилено в тази посока, защото детската публика заслужава най-голямо внимание." споделя режисьорът Андрей Хадживасилев.Детският филм “Случаят Кюри” спечели наградата за „Най-добър детски филм” на VI Международен Филмов фестивал „Славянска приказка”, откри украинския детски международен фестивал за кино, театрално и тв. творчество "Златен Ключ" 2018. Участва още на 14-я Международен фестивал на детския и младежки филм Rolan – Ереван, Армения; на Международен фестивал на детския филм Junior Fest – Пилзен, Чехия; през 2019 ще участва в Guwahati International Children Film Festival 2019 (GICFF) - Индия. Филмът имаше над 200 прожекции на голям екран в България, последните сред които по случай откриването на Пловдив като Европейска столица на културата и Деня на българското кино. А телевизионното излъчване на “Случаят Кюри” събра пред малкия екран близо половин милион зрители.“Случаят Тèсла” е съвременна история за приключенията на вече 10-годишните Тони и Рая, които са станали приятели след предишните перипетии от "Случаят Кюри". Като обещаващ млад “изобретател”, Тони разработва уред за синтез на безжично електричество, вдъхновен от ексцентричния учен Никола Тесла. Тони силно вярва, че откритието му ще разреши световната енергийна криза. За негово разочарование се налага да замине на лагер със съучениците си. Кани за компания любимата си приятелка и съседка Рая, която приема с радост, защото за пореден път е изоставена от вечно пътуващите си родители. Оцеляването сред природата съвсем няма да е единственото препятствие, което очаква Тони. Главатарят на местните скаути Виктор ревнува от Тони, решава да провали научните му опити и да спечели сърцето на Рая, докато тя разплита загадката за тайнствен върколак, бродещ в гората.rn ... още »
След три нискобюджетни експериментални творби „Това не е филм“ (2011), „Спусната завеса“ (2013) и „Такси“ (2015), преследваният заради творбите си ирански режисьор Джафар Панахи (гостувал два пъти на София Филм Фест!), носител на „Златен лъв“, „Сребърна мечка“, „Златен леопард“ и десетки международни отличия, представя на света своя нов филмов разказ „3 ЛИЦА”, удостоен с награда за най-добър сценарий в Кан през 2018 година. Жените – тяхната съдба, професионалното им развитие и борбата за независимост в родината му – това са предпочитаните теми във филмите на Джафар Панахи. От 2010 година иранецът има забрана да напуска Иран и да снима филми, но политическата реалност не може да го спре и той продължава да прави кино - това е четвъртият проект на режисьора, замислен и реализиран в този строг режим на ограничения. Разказът в „3 ЛИЦА” се движи на границата между реалността и фикцията като се фокусира върху една необикновена история, развиваща се в пътуване из иранските селца. Заснет от ръка, филмът представя на зрителите три жени – актриси, намиращи се в различен етап от своята кариера. Едната е младо момиче от отдалечено селце, което мечтае да стане актриса и изпраща зов за помощ към популярната иранска звезда Беназ Джафари – тя тръгва да я търси в компанията на самия Панахи. Двамата пътешественици обикалят множество населени места и откриват хора с интригуващи съдби, между които и една пенсионирана вече актриса, отдала се на усамотение и занимания с изобразително изкуство...За филма си „3 ЛИЦА”, с който Джафар Панахи изказва почит към своя ментор – покойния Абас Киаростами, режисьорът е удостоен още с наградата за най-добър филм от кинофестивала в Анталия, както и с награди от фестивалите в Сао Пауло и Хамбург. „Драматичната история „3 ЛИЦА“ на Джафар Панахи е нежна, провокативна медитация за ролята на творческите души в съвременния Иран”, пишат за филма в Timeout. ... още »
Понякога когато гледаме филм, много от нас имат странното чувство, че вече са го гледали. И често след финала му си спомняме куп други филми със сюжети и сцени, които са почти същите! Нека да погледнем назад и да си направим равносметка за някои популярни клишета от филми и телевизионни сериали, които са ни показвани толкова често, че ние, зрителите, отдавана сме ги приели за даденост и сме спрели да им се дразним.„Прокълнатата“ снимка Вижда ли сме я в много филми: героите говорят за плановете си за бъдещето по време на бойни сцени и не живеят много по-дълго след края на този момент. Освен това, ако един герой погледне стара снимка на семейството си, спомняйки си хубави моменти, той със сигурност ще бъде убити в следващия епизод, без дори да се задава война на хоризонта…Топли одеяла преди всичко Колкото и учудващо да звучи, ако пристигне линейка да помогне на героите във филм, първото нещо, което спасителите правят, е да покрият действащите лица с одеяла. Няма значение колко тежки са нараняванията на тези хора, първата помощ винаги е одеяло. Останалото ще дойде по-късно...Ефектът „пепеляшка“ Ако сте обикновено момиче от бедно семейство, което мечтае да има красив живот и чака истинската любов, тогава късметът със сигурност ще ви се усмихне. Определено тя ще срещнете своя чаровен принц до края на филма, ще преоткрие себе си и ще сбъдне най-големите си мечти. Разбира се, ще се сблъска с някои препятствия по пътя към своето щастие, но бъдете сигурни, че нейната история ще има щастлив край.Доброто ченге винаги е разведено Детективските филми често изобразяват добрите полицаи като самотни момчета, които опазват реда в града. Той е неженен и живеещ в ергенска дупка или е бил изхвърлен от жена си, която го е оставила заради друг мъж, но имат общо дете. Работата е с най-висок приоритет за доброто ченге, а семейството му винаги е на второ място. Освен това, тези момчета често са склонни да преодоляват стреса на работното място, като използват някои забранени и често незаконни методи.Всеки маниак е фетишист Много често маниаците във филмите и телевизионните сериали страдат от някакво психично разстройство. Много често в поведението им няма никаква логика, макар и да са свръх интелигентни. В същото време те държат купища от инкриминиращи доказателства за престъпленията си у дома. Винаги в къщите на тези герои има специална дъска или стена, където те залепват различни снимки на жертвите си и ги гледат с часове.Младите жени учени Лабораториите във филмите често са изключително стерилни и нереалистично оборудвани с най-новите технологии. В тях обикновено има много стъкла и бял цвят. Нещо повече, почти никога няма да видите „леличка“, която да работи там - всички женски лабораторни работници са стройни, привлекателни, добре изглеждащи и много млади. По- възрастни жени могат да се видят там изключително рядко - може би защото се пенсионират на 40?Експерти в дегизировката Ето едно клише от кино живота на престъпниците и на тези, които искат да променят външния си вид, за да бъдат незабелязани…Ако се криете от някого и искате да останете инкогнито, най-доброто решение е да носите слънчеви очила. Още със слагането им, веднага ще станете невидими, незабележими и даже изключително готини. Друго нещо, което може да ви направи невидим, е обикновената бейзболна шапка.Този, който не може да си затваря устата, умира първи Ако второстепенен герой информира главния герой по телефона, че има важна информация и иска да се срещнат, за да му обясни всичко, той определено няма да оцелее, за да се предаде съобщението. Играта, която се превръща във флирт Любовната игра е един от най-известните сюжети в романтични филми и комедии. Героите обикновено са просто добри приятели, които решават да се „пробват“ като гаджета уж за купона. В крайна сметка, играта се превръща в реалност и те се влюбват един в друг. Между другото, ако главните герои се мразят един друг в началото на филма, има голяма вероятност те да окажат лудо обречени един на друг до края му.ДАС ... още »
Явно той е най-добрият възможен избор за превръщането на популярни игри в касови филми. Кевин Харт се снима в доста успешни заглавия, но никое от тях не може да се похвали с касовите резултати на „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“. Ето че сега известният комик ще участва и във филм по играта Monopoly.Всъщност по подобен проект се работи от години в Холивуд. Дори дълго време Ридли Скот се опитва да направи филм по тази игра, но в крайна сметка и той изостави тази идея. Но ето че Тим Стори ще е режисьорът, който ще има тази възможност. Създателят на „Ченге за един ден“ се събира отново със звездата от популярната комедия. Стори е и режисьор на три от шоутата на Харт.За момента не знаем никакви подробности за сценария, който тепърва ще бъде пренаписван за пореден път. Предишната версия на историята разказва за млад мъж, живеещ повече от скромно, който се опитва да спечели огромно богатство. Харт ще е сред продуцентите на бъдещия хит. В момента той е на гребена на вълната, след изненадващия успех на римейка на „Недосегаемите“, успял да свали от върха в Америка „Аквамен“. Предстои да го видим, по-скоро да чуем гласа му в анимацията „Сами вкъщи“. Стори пък ще ни представи през юни дългоочаквания „Шафт“, в който се срещат три поколения от популярната фамилия, изиграни от Ричард Раундтри, Самюел Л. Джаксън и Джеси Ъшър. ... още »
Нали не сте забравили, че той заяви своето официално оттегляне от киното? Е, оттогава Стивън Содърбърг направи доста филми, които до един доказаха, че той въобще не загубил форма. „High Flying Bird“ е поредният му обещаващ опит да продължи кариерата си, увенчана с класики като „Трафик“ и „Бандата на Оушън“.Този път Содърбърг се насочва към баскетбола. Сюжетът разказва за спортния агент Рей Бърк (Андре Холанд), който ще се опита да разчупи стереотипите в сферата на професионалния баскетбол. Той разполага само с 72 часа, за да промени завинаги закостенялата система. Неговата цел е да събори NBA и да върне контрола върху популярния спорт в ръцете на самите играчи. Не са много спортните драми напоследък, така че интересът към „High Flying Bird“ е напълно оправдан. Първият трейлър към новата продукция звучи обещаващо и донякъде навява асоциации с шедьовърa на Камерън Кроу „Джери Магуайър“. Сценарият е дело на носителят на „Оскар“ за „Лунна светлина“ Тайрел Алвин МакКрейни.Содърбърг отново си позволява всичко, включително да заснеме някои от сцените със своя iPhone. Освен това за пореден път е събрал впечатляващ актьорски състав в лицето на Зази Бийтс, Закари Куинто, Кайл Маклоклън и Бил Дюк. Във филма участват и звездите на NBA Реджи Джаксън, Карл-Антъни Таунс и Донован Мичъл. Премиерата му е на 8 февруари по Netflix. ... още »
Световноизвестният режисьор, сценарист и продуцент ще бъде специален гост на фестивала, а киноманите ще могат да видят най-новия му филм „Етер“ и още шест класики. „Не са много режисьорите, които могат да вкарат високата култура в душата на своите филми така, както прави това Кшищоф Зануси в „Етер”, пише в ревюто за филма „The Hollywood Reporter”. Вдъхновена от Фаустовия мотив, впечатляващата психологическа драма среща зрителя с военен лекар, експериментиращ с науката, за да получи власт над хората.„Моят герой е човек, който смесва науката и религията, а двете никога не са имали нищо общо. И ето за това става дума във филма. Етерът беше източник на голямо очарование в края на XIX век. В моя филм той е метафора, тъй като се превръща в средство за спасение и подчинение”, казва Кшищоф Зануси.Роден във Варшава през 1939 година, Зануси завършва физика във Варшавския университет (1955-1959), философия в Университета в Краков (1959-1962) и режисура в Държавната театрална и филмова школа в Лодз (1960-1966), а новият му филм отново съчетава в едно всичките му професии. През 1994 година режисьорът е избран за председател на Европейската организация за аудиовизуална култура EUROVISION със седалище в Рим. От 1999 година е президент на Европейската федерация на създателите на аудио-визуални продукти FERA. Той е един от първите полски творци, които започват да правят копродукции (Германия, Италия, Франция). „Етер” също не е изключение – творбата е резултат от съвместните усилия на Полша, Украйна, Унгария и Литва.Днес Кшищоф Зануси е професор по кино и телевизионна режисура във Висшата академия за филмово и телевизионно изкуство в Лодз, Полша, консултант на Комисията по култура на Ватикана, един от основателите на Европейската филмова академия. Професор Зануси води лекции в Националната филмова академия във Великобритания, в киноинститутите в Белград, Будапеща и др. Носител е на редица престижни полски и международни награди и отличия. Сред тях са наградата „David di Donatello“, Кавалерският кръст на Ордена на възродена Полша, Командорски орден за изкуство и литература (Франция), както и много международни награди за филмите му от Кан, Венеция, Москва, а също и за цялостно творчество и принос в европейската филмова култура.Освен най-новия филм на Зануси „Етер”, публиката на 23-тия СФФ ще може да види и кинодебюта на известния режисьор „Структурата на кристала” (1969) - психологическа драма за приятелството, кариерата и смисъла на щастието. След това почти всеки филм на Зануси е с награда – „Просветление” (1973), който също ще бъде част от ретроспективата в София, е със „Златен леопард” в Локарно. Сюжетът следва търсенията на героя - студент по физика - между 20 и 30-годишната му възраст. „Камуфлаж” (1976), отличеният в Кан „Спирала” (1978), „Константа“ (с награда на журито в Кан, 1980) и „Годината на спокойното слънце“ (със „Златен лъв“ във Венеция, 1984) са останалите кинотворби на Кшищоф Зануси, които ще бъдат представени пред публиката на 23-тия София Филм Фест. Визитата и ретроспективата на Зануси са в партньорство с Полския културен институт в София и част от предстоящия Фокус „Полша“ на 23-тия София Филм Фест. ... още »
„Дисни“ добавиха следващия игрален римейк на своя анимационна класика към все по-увеличаващия се списък. Предстои ни да видим „Парижката Света Богородица“ по вечната класика на Виктор Юго, превърната в анимационен хит през 1996 г. Сценарият се подготвя от известния драматург Дейвид Хенри Хуанг, носител на „Тони“, а Алън Менкен и Стивън Шварц ще пишат музиката. Сред продуцентите ще е Джош Гад, който гледахме в друг игрален римейк на класическа анимация – „Красавицата и Звяра“. Според някои източници той може би ще изпълни и ролята на Квазимодо в бъдещия хит, но за момента няма потвърждение дали това наистина ще се случи.Хуанг е най-търсеният американски либретист, работил по много прочути постановки, както и по популярни мюзикъли като „Аида“ на Елтън Джон и Тим Райс, както и по друга анимация на „Дисни“ – „Тарзан“. Шварц е трикратен носител на „Оскар“, а в колекцията на Менкен има осем награди на Американската киноакадемия. Той е автор на музиката към „Красавицата и Звяра“, „Аладин“, както и към „Парижката Света Богородица“.Анимацията от 1996 г. събира много звезди, които озвучават популярните герои. Сред тях са Том Хълси, Деми Мур и Кевин Клайн, но филмът не постига голям успех на фона на останалите хитове на „Дисни“ от 90-те. Може би игралната версия ще промени това.Любопитна подробност е, че се задава и друга игрална версия по романа на Виктор Юго. Идрис Елба подписа договор с Netflix и ще участва, режисира и продуцира осъвременена версия на „Парижката Света Богородица“, която също ще е с много музика, подготвяна от самия него. ... още »
