Поглезете ги със специалната селекциа на #zooplus, посветена на #ГарфилдФилмът тук: https://www.zooplus.bg/ , а може и да спечелите супер кинонаграда.🎁!
Почивни дни - забавления или приключения - какво избирате? А на най-мързеливият домашен котарак скоро ще му се наложи да напусне комфорта на дивана! #ГарфилдФилмът - от 24 май само в кината.
Режисьорите Никола Бошнаков и Георги Стоев-Джеки представят на София Филм Фест биографичен филм-изложба за един от най-интересните съвременни творци в страната, графикът и създател на инсталации Любен Стоев, който си отиде от този свят в края на 2016 година. След като обикаля световните океани и морета и постига голям успех като график, Любен Стоев постепенно се захваща с друг вид изкуство. Художникът населва дома си с персонажите на българския преход - гладуващи пенсионери, бездомници, мутри, чалга певици, оядени политици. Инсталациите му са откровен коментар на действителността, в която всички ние живеем вече 30 години. Те остават да се тълпят в апартамента му, сам по себе си превърнал се в една голяма инсталация, и така ги открива Рей ван Цешау, фронтмен на немската група „Freunde der italienischen Oper“, племенник и наследник на Любен Стоев. В „Моят чичо Любен“ краските постепенно се отнемат от стените на апартамента, който трябва да бъде опразнен и продаден, за да оформят вместо това образа на един творец и вечен калпазанин.Кой е Любен Стоев и как той се превръща в герой на документален филм?Любен Стоев е известен български график, но освен това е и брат на Джеки Стоев. С него се запознах някъде 2004 -2005 година. Той организираше 2 пъти годишно на именния си и на рождения си ден по един грандиозен купон. С огромен мащаб се развиваха нещата. Любен канеше всички, беше напълно шарено от към възрасти, хора и ситуации. Със Любо на мен ми се въртеше да правя филм дълго време и все отлагах. Обаче така и не го направих този филм и в някакъв момент Ивайло Манев и Джеки решиха да се заемат с него. Джеки не искаше да го прави той. Защото като става въпрос за толкова близък човек - някак си няма дистанция. Хванахме се и измислихме една рамка с немския племенник, който пристига тук и се движи по стъпките на чичо си. И така тръгна филма.Този немски племенник е много интересен герой. Немска рок звезда с български баща. Каква е неговата роля в историята?Това е племенникът на Любо, немският син на Джеки. За Раймон България е свързана със летата и купоните, абсолютно различен живот от немския. Човекът по принцип си е бил малко повече от калпазаните. Цялата фамилия са с бурно детство и юношество и са големи калпазани. Та той, като калпазанин, се хваща дърводелец в един от големите дрезденски театри, където пък един от режисьорите го харесва. Точно тогава Раймон се опитва да направи някаква група. Режисьорът поставя Фауст, а той играе лошото дете на Доктор Фауст и Хубавата Елена, който е вокал на пънк група... И тази група, „Любители на италианската опера“ се казва тя, през 80-те години става много известна в цялото ГДР. Те се смятат за накакви предтечи на „Рамщайн“. По случайност снимките на филма съвпаднаха с новото събиране на групата и едно турне с пълни зали. Всичко това беше пресечено от Covid-кризата.Много хора са свикнали да асоциират творчеството на Любен Стоев с едни много обрани и много красиво композирани, много внимателни към детайла графики. От друга страна, в по-късните години той се захваща със съвсем друг тип изкуство. Изкуство, което е силно социално. Прави инсталации с образи, предмети, цитати, взети от къде ли не. Вкарва улицата в галерията, създавайки герои, които сами разказват почти документално за България след 1989 година…Той непрекъснато се променяше, имаше нови и нови търсения. В момента,в който стигне до етап, в който чувства, че конкретната тема се изчерпва - той се впускаше в някаква нова авантюра. Затова и творчеството му е толкова разнообразно. А нали, той казва, „аз обиколих целия свят, за да търся тази автентика на човека, отхвърлен от обществото. Човекът, който е станал жертва на обществото. И аз ходих, търсих го по цял свят и в един момент това усещане, тази реалност дойде тук, в България“. Това е моментът, в който той приключва с графиките и дърворезбите и започва да прави триизмерни инсталации с материали, намерени в кофите.Струва ми се, че Любен Стоев не е толкова известен, колкото би трябвало да бъде...Мисля, че това в голяма степен е въпрос на среда, приятелски кръг, а пък Любо винаги е гравитирал към кинаджийската среда. Да, много малко художници са били по неговите купони. Той редовно си организираше изложби, но някак си във всяка една общност ти си заемеш мястото. Трябва да се движиш в тези кръгове на общуване. Докато Любо винаги е бил повече част от кинаджийския купон. Джеки, Джони и Чарли и компанията около тях.Кое беше най-трудно в правенето на този филм?Много маратонска дисциплина се получи. Уж беше измислен като да е лесен. Но с тези отваряния, затваряния и спирания покрай Covid, а и с необходимостта да се избере какво да се използва от над 300 часа личен видеоархив... Нали може да си представите колко работни дни са нужни само, за да се изгледа, пък камо ли да се осмисли и синтезира?! 300 часа е само материалът на Любо, без нашия. Нашият отделно е още 150 часа. Любо снимаше абсолютно всичко. Всеки купон, процеса на отпечатването на всяка графика. Той непрекъснато документираше по някакъв начин и затова беше важно да се направи добър филм, защото той снимаше явно с тази цел, в един момент някой да събере и да осмисли целия този материал, подреден толкова прилежно. Архивите му бяха хронологично номерирани, той беше човек с библиотекарски усет към живота. Тези материали просто чакаха да бъдат композирани във филм!Премиерата на„Моят чичо Любен“ е ДНЕС, 23 март, четвъртък – от 18:30 часа в кино „Люмиер“! Не пропускайте срещата с главния герой Рей ван Цешау, режисьорите на филма Никола Бошнаков и Георги Стоев-Джеки, както и с творческия екип, създал този впечатляващ документален портрет на един забележителен творец! ... още »
Световната звезда надскача себе си в името на зрителите в кинатаПо думите на легендарния Стивън Спилбърг, миналата година Том Круз собственоръчно „спаси киноиндустрията“ със своя блокбастър Топ Гън: Маверик, който предизвика истински фурор сред критиката и зрителите и достигна впечатляващи висини в боксофиса. Хората се стекоха в кината, запленени от историята и впечатляващия размах на филма, създаден специално за големия екран. Именно идеята за преживяването на публиката в киносалоните отличава Круз от повечето му колеги и го превръща в една от най-големите звезди на планетата. С всеки следващ филм той се стреми да предложи на зрителите нещо невиждано, а с предстоящата нова част от една от най-емблематичните и успешни филмови поредици – Мисията невъзможна, Круз надскача дори себе си. За дългоочаквания Мисията невъзможна: Пълна разплата – част първа, Том Круз изпълнява каскада, за която актьорът мечтае от дете и която е най-опасното нещо, което е правил до момента – скок с мотор от висока скала, преминаващ в бейс джъмп. Специално видео зад кадър разкрива умопомрачителните усилия, които Круз, екипът на филма, множество треньори, инженери и техници полагат в подготовката и реализирането на „може би най-голямата каскада в историята на киното“, замислена само и единствено в името на нашето незабравимо преживяване в кината този юли. В Мисията невъзможна: Пълна разплата - част първа миналото се завръща и поставя Итън Хънт (Круз) пред дилема със смъртоносни последици – дилема, която отпраща него и екипа му на най-опасната им мисия до момента, а успехът или провалът ѝ ще предреши кой ще контролира истината и представата за „добро и лошо“ за векове наред. Залогът е самото бъдеще!Наред с Том Круз, в актьорския състав на Мисията невъзможна: Пълна разплата – част първа се завръщат още Саймън Пег, Винг Реймс, Ребека Фъргюсън, Ванеса Кърби и Хенри Черни, в ролята на бившия директор на Агенцията за невъзможни мисии Юджийн Китридж. Към тях се присъединяват Хейли Атуел, Шей Уигам, Пом Клементиеф, Ейса Моралес, Роб Дилейни, Кари Елоуис, Индира Варма, Марк Гатис, Чарлс Парнел, Грег Тарзан Дейвис, Фредерик Шмид, както и българката Доротея Толева. Режисьор и сценарист на филма е Кристофър МакКуори (Обичайните заподозрени, Мисията невъзможна: Разпад), по телевизионния сериал, създаден от Брус Гелър. Продуценти са Том Круз и Кристофър МакКуори, а изпълнителни продуценти са Дейвид Елисън, Дейна Голдбърг, Дон Грейнджър и Томи Гормли. Приемаме Мисията невъзможна: Пълна разплата – част първа от 14 юли само в кината, IMAX и 4DX. ... още »
Най-новият филм на световноизвестния германски режисьор Фатих АКИН „РЕЙНСКО ЗЛАТО“ е вдъхновен от съдбата на прочутия германски рапър от кюрдски произход Живар Хаджеби, известен като Хатар. Родителите му се подготвят да избягат от Иран, но след като режимът на Садам Хюсеин напада кюрдското малцинство, те са заловени и хвърлени в затвора. След емиграцията им в Германия, семейството се опитва да води нормален живот. През 2009 година 28-годишният Живар участва в обир на камион, който превозва злато, и бяга заедно със съучастниците си и плячката от 1,7 милиона евро в Иран. След като е екстрадиран в Германия, той попада в затвора, откъдето продължава да управлява музикалния си бизнес и дори нелегално записва албум, който излиза през 2012 година.Хатар е един от най-прочутите рапъри в целия немскоговорящ свят, издал шест студийни албума, продадени в многохиляден тираж. Паралелно с работата си в музикалната индустрия, той основава верига за бързо хранене, собственик е на прочут наргиле-бар, има свой бранд тютюн, работи с дизайнери за създаване на модна линия с облекла и бижута за Massari.Тази колоритна личност е в основата на „РЕЙНСКО ЗЛАТО“ – най-новата филмова история, разказана от Фатих Акин, по мотиви на автобиографичния роман на рапъра „Всичко или нищо: Светът ни принадлежи“ („All or nothing: We say the world belongs to you“). Емигрантският живот в Германия предлага много възможности, но и препятствия – Живар се издига от дребен престъпник до сериозен дилър на наркотици. След изчезването на една пратка, прочутият обир на злато е организиран с цел изчистване дълговете към картела… Фатих Акин е сценарист и режисьор на филма, оператор е Райнер Клаусман, музиката е на Ралф Кемпер, а ролите са разпределени между Емилио Сакрая, Мона Пирзад, Кардо Разази, Илиез Раул, Согол Фагани, Хюсеин Топ, Арман Кашани и др. Продуценти на филма са Фатих Акин, Нурхан Шекерджи-Порст.Прочутият в цял свят германски режисьор Фатих АКИН е роден в Хамбург през 1973 година в турско семейство. Учи визуални комуникации в Хамбургския колеж за изящни изкуства. Дебютира в игралното кино през 1998 година с „Кратко и безболезнено“. За филма „С глава в стената“ той печели „Златна мечка“ в Берлин през 2004 година. Със следващия си филм „На прага на рая“ Акин получава наградата за сценарий в Кан, четири Германски филмови награди и Европейска филмова награда за сценарий. „Храна за душата“ печели специалната награда на журито във Венеция през 2009 година и номинация за „Златен лъв“. За най-престижната венецианска награда е номиниран и „Раната“ през 2014 година, а чудесният „Сбогом, Берлин“ печели наградата на младата публика на Европейските филмови награди през 2017 година. Същата година Даян Крюгер очарова журито в Кан и ѝ бе връчена наградата за най-добра актриса във филма на Акин „Без милост“, който е удостоен и със „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм в началото на 2018 година.Първата прожекция на най-новия филм на Фатих Акин „Рейнско злато“ е в Cine Grand тази вечер, начален час 19:00.Ето и останалите прожекции на филма:24.03, ОКИ „Красно село“, 18:30 часа25.03, Кинo „Люмиер“, 20:30 часа26.03, Културен център “G8”, 18:00 часа28.03, Euro Cinema, 20:15 часа29.03, Кино „Одеон“, 20:15 часа30.03, Кино „Влайкова“, 19:00 часа31.03, ОКИ „Искър“, 18:30 часа04.04, Дом на киното, 20:30 часа09.04, Дом на киното, 20:30 часа16-31.03 - Достъпен е ОНЛАЙН в neterra.tv/plus ... още »
Представен за първи път в програмата на кинофестивала в Солун, съвместният филм на режисьорите Корина Аврамиду и Кириакос Тофаридес „Иман“ преплита в разказа си три истории, посветени на търсенето на изкупление – действията на героите им бележат разликата между живота и смъртта, а съдбите им са предопределени от действия в миналото, от чувство за безмерна вина, от усещане за непреодолима самота…Двамата режисьори, както и актрисите Рита Хайек и Стефани Атала ще представят лично своя филм пред българската публика!Може да гледате „Иман“ ДНЕС - 22 март, от 18:00 часа в Кино „Одеон“ и утре - 23 март, от 18:15 часа, в Културен център “G8”.Дебютният филм на Йозджан Алпер „Есен“ получи наградата за най-добър режисьор в Международния конкурс на СФФ през 2009 година, а 14 години по-късно в Балканския конкурс на фестивала представяме неговия шести пълнометражен филм „Черна нощ“, удостоен с наградите за най-добър филм и най-добър сценарий на фестивала в Анталия. Филмът разказва за бурните страсти, които владеят сърцето на един жител на малко планинско градче и за необратимите последици от изчезването на един офицер, които отекват години след случилото се в една непрогледна черна нощ…Йозджан Алпер, както и част от творческия екип на филма ще го представят лично пред публиката в София!Може да гледате „Черна нощ“ ДНЕС - 22 март, от 20:30 часа в Кино „Одеон“ и утре - 23 март, от 20:30 часа, в Културен център “G8”. ... още »
„След сезона“ е дебютен пълнометражен игрален филм на актьора и режисьор Иван Панев. Сюжетът на тази необичайна любовна история е конструиран около чувствата на чаровна собственичка на малко заведение и стаи за гости в красив черноморски залив. Нейната вяра, че изчезналият любим ще се завърне, разбива сърцето на друг мъж - той се влюбва в Стела, но си тръгва безмълвен, защото не смее да разруши крехкия ѝ душевен мир…„Основната тема на филма е за това как една жена не може да преодолее илюзиите си за любовта. Тя предпочита да остане за живее в тези илюзии, вместо да тръгне по нов път и да стигне до свободата си. Оставането в познатото, в топлото, в спомена, изглежда винаги по-безопасно и затова изборът за крачка напред никога не е лек“, разказва Иван Панев преди представянето на неговия филм в програмата на Фестивала на българския игрален филм „Златна Роза“ 2022. „Мога да определя „След сезона“ като камерен филм, в който не участват много актьори и в който зрителите няма да се сблъскат с трудноразбираема символика и провокации. Надявам се да хареса на широката българска аудитория и да остави топло чувство в сърцата на всеки“.Тази история е разказана от актьорите Йоана Буковска-Давидова, Пенко Господинов, Калин Врачански, Красимир Доков, Веселин Анчев; сценарият е дело на Марин Дамянов и Дочо Боджаков, а зад камерата е Христо Генков. „След сезона“ е създаден с подкрепата на ИА „Национален филмов център“.Фестивалната премиера на филма е ДНЕС, 22 март - прожекцията започва в 20:30 часа в кино „Люмиер“.„Аромат на липа“ е дебютният филм на режисьорката Сиси Денкова – първият български игрален филм, създаден изцяло в САЩ. Историята пресъздава премеждията на Стефан – имигрант, който се премества в българския анклав в предградията на Тенеси, а там сякаш всички заговорничат по между си и се опитват да застанат между него и реализирането на вечната американска мечта. Авторката на филма го определя като „драмедия“, но и като арт-хаус филм с елементи на „черна комедия“.Предисторията започва от началото на българската имиграция и формирането на едно малко общество в град, в който почти няма българи. В търсене на щастие и просперитет, нашите сънародници уважават американския начин на живот, но в същото време се придържат и към българските традиции. Цялата подготовка по филма – създаване на сценария, финансиране, срещи с актьорите, се реализира между 2019 и 2020 година, като през 2021 Денкова осигурява визи за всички актьори - Иван Бърнев, Албена Колева, Тончо Токмакчиев, Йоана Буковска-Давидова, Албена Михова, Рени Врангова, Иван Петрушинов и Георги Златарев.„Важно е да говориш езика на актьора, да изградиш доверие, да предвидиш какво очакват от теб, за да се подготвят. По време на снимките те показаха много търпение, чувство за хумор, и най-любимата част за мен - огромно желание, с което вършат работата си“, споделя Сиси Денкова. И добавя: „Зрители на този филм ще бъдат не само емигрантите, но и българите в България. Ние имаме много силен корен, независимо от това къде живеем. Съществува много деликатна връзка между тези, които са заминали и онези, които са останали… Филмът е направен с любов към българина, въпреки въпросите, които задавам – за отношението един към друг, за идеализирането на по-големите и по-силните държави, за нашата идентичност…“Фестивалната премиера на „Аромат на липа“ е ДНЕС, 22 март - прожекцията започва в 20:30 часа в кино „Люмиер“. ... още »
Първият пълнометражен филм на израелската режисьорка Мааян Рип „Другата вдовица“ ни среща с вътршня свят на Ела, костюмографка в театъра, чиито любовник, жененият драматург и шеф на театъра Асаф, внезапно почива. Изгубила любовта си, Ела вече не може да пази тайната за нея - непрекъснато се връща в дома му, където семейството и съпругата му приемат близки и далечни познати на едноседмичното бдение (шива) и същевременно изпада все по-дълбоко в собствените си фантазии и съмнения.Разговорът ни с режисьорката и сценаристка Маян Рип започва с въпроса как беше създаден сценария за „Другата вдовица“.Това не е нещо, което се случва за един ден. Дълъг процес е. Тези идеи се развиваха през годините и после се събраха заедно в едно цяло. Избирала съм елементи, които най-добре служат на историята. „Другата вдовица“ разказва историята на Ела, чиито любим умира и тя отива на неговата шива, защото иска да жалее, но там никой не я познава. Тя се среща с жена му и семейството му и се сближава с тях, търси своето място в неговата смърт, но и в неговия живот. Така че тази нужда да скърбиш, да си разпозната като любовницата на някого, е най-важният елемент във филма - всичко друго му служи.Иначе всичко започна от моя лична история - как обичах някой, който си имаше друга, и това беше невъзможна любов. Написах сценарий за мен и за него и после си казах - има милиарди такива истории, много е скучно. Намразих човека, докато пишех. Казах си, че ми се иска да умре. И после видях, че това е интересно. Ако героят умре, какво ще направи моя персонаж, къде ще иде. Исках нуждата да скърби да я обладаае. тя иска да жалее с другите опечалени, но това да е тайна. Да не може да каже на никого, да трябва да се престува, че всичко е нормално. Казах си, че театърът е добър начин това да се изрази. Имаш демоните на сцената, историята на Медея, най-великата любовница, архетипа на ревността.Ела се опитва не само да скърби, но и да съществува, да я има самата нея, тя отчаяно се опитва да се заяви, да се върне в реалността. Да я видят.„Ако в гората падне дърво и никой не го чуе, случило ли се е наистина?“ Ако никой не знае за тази любов, имало ли я е? В моя филм е важен въпросът какво е истина и какво не е.Също и в каква роля ще се облечеш. Например Ела облича плачещата рокля на Медея, която е ушила за представлението, и от която се леят сълзи, макар да не е актриса и да не е свикнала да сменя костюмите.Понеже самата аз съм работила като костюмограф за киното, мога да ви кажа, че шиенето и подбора винаги се случват на юруш, набързо, без бюджет, затова пробваме всичко първо върху себе си. Ела слага роклята на Медея, за да я пробва, но в момента, в който я облича, всичко се разпада. Тя плаче толкова много, че подът се наводнява. И това е още един такъв момент на разколебаване в реалността, защото е ясно, че актрисата никога не може да „напълни“ роклята със сълзи така, както дизайнерката Ела я е замислила. Във филма има две противоречащи си реалности. Само когато си в едната, можеш да разбереш дълбоката скръб на другата жена.Театърът е и цел, и средство в „Другата вдовица“...Баща ми е театрален режисьор. Винаги съм искала да се отдалеча максимално от света на родителите си и от театъра. Затова отидох да уча мода и дизайн... Но оттам някак се приближих към сценографията и костюмите в киното, реших да уча това, започнах да се занимавам с кино и накрая се оказа, че правя точно същото като баща си. Станах режисьор.Всяка форма на изкуството умее нещо, което не може да се изрази с друго изкуство. Почувствах, че този филм ни позволява да се гмурнем в един вътрешен свят, точно обратен на театъра - без думи, в близък план и близо до сърцето на героинята. Обичам театъра, но там е различно - гледаш сцената отдалеч и виждаш цялата картина. А в киното можеш да влезеш в душата на героинята и да гледаш през нейните очи.Какво научава един режисьор от сценичния дизайн и костюмографията? Не е обичайно сценографите да стават режисьори.Преди да уча кино, се занимавах с изобразително изкуство - именно затова де ориентирах към сценография. Но след като се захванах с киното, изведнъж ми хареса да съм режисьор. Оказа се, че се чувствам много естествено зад камерата. За да си добър режисьор, задължително трябва да си изпитал всички други занаяти в киното. Дори и непрофесионално, но да имаш опит. Факт е, че докато пишех този филм, трябваше да се издържам с дизайн на костюми. Страхувах сеако започна с режисурата за пари, това ще я омърси. Исках дизайнът да е професия за мен, а режисурата да е мечта. Но това пък ми позволи да присъствам на много снимачни площадки и да разбера как се работи, да свикна с ритъма на работа, защото е много страшно да си режисьор за пръв път. 30 души един през друг те питат сто въпроса и трябва бързо и точно да отговоряш, да знаеш точно какво искаш и кого да го поискаш. Наблюдаването на много режисьори ми даде сила и опит, те ме направиха по-уверена като режисьор. А и визуалното е много застъпено в моя филм. Беше част от сценария. Виждах цветовете, роклята, гмуркането в морето от черни дрехи. Впрочем и музиката беше много важна за нас. Адам Уейнгрод беше нашият композитор и с него се опитвахме да изградим света на филма чрез музика. От едната страна е Наташа, съпругата - с нейната строга, сложна, класическа музика, организирана, без място за импровизация; от другата страна е театъра с груба, ритмична музика, с много по-танцувални, телесни ритми, и когато в сънищата и фантазиите на Ела двата свята се смесват, ние се опитвахме да подлудим и музиката - например челото да излезе от релси и да започне да свири фалшиво. Докато пишех сценария, вече си представях музиката. Много голям късмет имах, че Адам Уейнгрод успя да развие тези идеи на по-високо ниво.Режисьорката Мааян Рип е специален гост на София Филм Фест и лично ще представи своя филм тази вечер за първи път пред българската публика! Прожекцията е с начален час 18:00, а мястото е Домът на киното! ... още »
След „Дъщерите на дансинга“ (Сънданс и СФФ 2016) и „Фуга“ (Кан 2018, СФФ 2019), можем да кажем, че полската режисьорка Агнешка Смочинска вече се е доказала като завидно име в европейското кино. И то неслучайно: филмите ѝ са едновременно изкусни и лъхат на свобода, а героините ѝ – силни, безкомпромисни жени, чийто житейски път изисква да се справят с най-трудните за артикулиране истини. Режисьорката има специална дарба в това да усложнява вътрешния свят на своите персонажи с помощта на вдъхновяващ, естетически подход. Това и още много ще видим в най-новият ѝ филм „Мълчаливите близначки“ тази вечер в Дома на киното, в присъствието на самата Смочинска, която ще представи филма и след това ще участва в дискусия с публиката.„Мълчаливите близначки“ е и първият англоезичен филм за полската режисьорка, продуциран от студио Юнивърсъл, и може да бъде описан като полет на въображението. За сценария си филмът разчита на адаптация по едноименната книга, в която журналистката Марджъри Уолъс разказва историята на две сестри, Джун и Дженифър Гибънс. Още от ранна детска възраст, двете отказват да общуват с другиго, освен помежду си, което пък допринася за множество нива на дискриминация срещу така или иначе единственото семейство чернокожи в града. Филмът проследява живота на сестрите от детството до зрелостта, а в ролите на порасналите близначки влизат Летиша Райт („Черната пантера“) и Тамара Лорънс („Малката брадва“). В стила на филма играят важна роля неоновите светлини, музикалните интерлюдии, анимационни техники и поетични включвания, заимствани и вдъхновени от реалното творческо наследство на писателките Гибънс. „Мълчаливите близначки“ е, меко казано, пир за сетивата ни. ... още »
